Сн. Creative Commons

Франция изостава сериозно от целта за намаляването на броя на учениците, напускащи рано училище. В същото време френското правителство се справя много успешно с това да се увеличи броят на хората, завършили висше образование, съобщи EurActiv.

French education to undergo ‘a lot of change’
Френското образование премина през сериозни промени през последните години, припомня EurActiv. Реформите започнаха още по времето на президента Жак Ширак и продължават сега, при управлението на Никола Саркози.

Франция изостава в постигане на една от целите, поставена в стратегията за растеж и развитие на ЕС "Европа 2020" - намаляването на дела ученици, които рано напускат училище, до под 10%. През 2008 г. 82% от учениците са завършили средно образование, като 8% от незавършилите са напуснали училище, преди да навършат 16 години.

През 2008 г. френското правителство реши мерките, предприети по проблема, да засегнат само училищата от предградията, където процентът на учениците, напускащи по-рано училище е най-голям. Това решение беше силно критикувано от учителските синдикати, според които така остават настрана редица други проблемни училища.

През пролетта на 2010 г. дебатът сменя посоката си с нов закон на правителството. Той е фокусиран върху отсъствията на учениците. Според него трябва да се спрат семейните надбавки на семейства, чиито деца редовно отсъстват от училище. Това решение също е подложено на остра критика.

И докато правителството търси правилния път за задържане на учениците си в училищата, то показва сериозен напредък в политиката си за висшето образование, отбелязва EurActiv.

Франция вече е надминала целта в "Европа 2020" през 2020 г. броят хората между 30 и 34 години, които имат висше образование, да е нараснал от 31% до поне 40%. Още през 2008 г. 42% от френското население между 25 и 34 години е завършило университет. С тези показатели Франция се нарежда на трето място в ЕС след Белгия и Испания.

Краен срок 3.10.2010

Изпратете снимки или клипове на добри и лоши примери за поведение на пътя. Нужно е само да направите кратко описание на ситуацията, която сте заснели. Най добрите предложения ще бъдат публикувани на страницата на конкурса. С това вие може да помогнете за спасяването на 25 000 човешки живота в пътни произшествия.

Изпратете вашите снимки (максимум 5 на брой) или кратка история за това как сте станали свидетел на пътнотранспортно произшествие на editor.charter@paueducation.com

Петте отличени творби ще спечелят уикенд за двама до следните европейски столици: Брюксел, Копенхаген, Дъблин, Мадрид и Виена.

Фондация Пайдея ви препоръчва да участвате в този конкурс, тъй като той се организира по инициатива на Европейската комисия и това със сигурност би повлияло положително на автобиографията ви. Полезна информация за бърза реакция при ПТП може да намерите в методическите материали разработени от Фондация „Пайдея” в рамките на проект Проект “Разработване на методология за обучение при защита от бедствия и аварии"

Повече информация за конкурса може да намерите тук.

Краен срок: 30 септември 2010 г.

Европейската комисия стартира европейски музикален конкурс, като приканва младите европейци на възраст между 15 и 25 години да участват с песен, която изразява подкрепа за борбата срещу бедността в света.

Всеки участник трябва да създаде оригинална песен, в която се засягат общите проблеми на развитието и най-вече осемте Цели на хилядолетието за развитие. Победителите, които ще бъдат избрани с гласуване онлайн и жури от професионални музиканти, ще могат да направят професионален студиен запис на своята песен и ще имат възможност за изява по време на Европейските дни на развитието през декември 2010 година в Брюксел.

Музикалният конкурс е част от кампанията „Аз се боря с бедността“, чиято цел е да се повиши осведомеността сред подрастващите относно дейността на ЕС в областта на сътрудничеството за развитие.

Можете да се присъедините към нас ако:

• сте граждани на ЕС между 15 и 25 години
• можете да напишете песен за борбата с бедността по света
• изпратите своята песен преди 30 септември 2010 г. по обяд централно европейско време.
Двама победители ще бъдат избрани от 27-те страни на ЕС: един от жури от професионалисти, а другият от интернет потребителите.
Може да спечелите професионален студиен запис на своята песен и да я изпълните по време на Европейските дни на развитието в Брюксел през декември 2010 г.

Фондация Пайдея също се присъедини към дейността на ЕС в областта на сътрудничеството за развитие със старта на проект „Европейска мрежа за образование за развитие”. Проектът е по инициатива на неправителствени организации и асоциации на местни власти от Италия, Испания, България и Мозамбик, който целят изграждането на мрежа за сътрудничество между местните власти и средните училища в Мозамбик, подобна на тези в Европа. Цели се създаването на ефективен и устойчив механизъм за увеличаване на ангажираността на обществото по темата за образование за устойчиво развитие.

Повече информация може да намерите ТУК.

В последните няколко месеца учебни програми и учебни разпределения „Европейски уроци” предизвикаха голям интерес както в европейските и нациолни институции, така и сред вас – редовните посетители на сайта ни.

Точно вашият интерес към придобиване и предаване на знания за Европа е и причината да ви представим портала „Давай Европа”. Това е сайт, който съдържа десет игри, с които можете да научите повече за европейските държави, ЕС и еврото.
Сайтът не разполага с българска версия, но за сметка на това може да упражните и езиковите си познания на английски, гръцки, датски, испански, италиански, немски, португалски, финландски, френски, холандски и шведски.

Учебното съдържание е изцяло насочено към теми касаещи миналото и настоящето на всички аспекти на ЕС. Интерактивните игри ще подложат на тест вашите познания! Те също така създават чудесна възможност за използването на ИКТ в обучението по гражданско образование и проверка на усвояването на три от ключовите компетентности, а именно:

• Комуникативни умения на чужд език
• Умения за самостоятелно учене и събиране на информация
• Граждански компетентности и умения за междуличностно общуване

Eкологично образование и забавни практически дейности

От 2009-2010 учебна година България е пълноправен участник в SPARE: Глобална
училищна мрежа за практическо образование за енергийна ефективност.
Регистрираха се над 100 училища още през първата година на
проекта.( www.sparebulgaria.com )

В SPARE вече участват над 4500 училища от 17 различни държави.
Очакваме новите кандидати за присъединяване към мрежата.Те ще получат:

1. много интересно практическо обучение за учителите, които са готови да работят с учениците в класни и извънкласни форми по теми свързани с енергийно ефективното поведение на човека
2. практически наръчник за организиране на занимания с ученици от 10 до 18 г. възраст на български език
3. достъп до информационната система SPARE с различни учебни ресурси вкл. електронни игри, посветени на енергийно ефективното поведение
4. Международен сертификат за членство в мрежата SPARE за училище подкрепящо енергийната ефективност
5. право на участие в Международното състезание за ученици SPARE (и достъп до наградите SPARE!)
6. методическа помощ от специалисти по енергийна ефективност през учебните 2009-2010 и 2010-2011 г.
С присъединяването си към мрежата SPARE училището се ангажира:
1. Да осигури на желаещите свои ученици обучение за устойчива енергия (рационално използване на енергията, енергийна ефективност и използване на възобновяема енергия)
2. Да прилага мерки за намаляване на потреблението на енергия на своята територия (включително информационни кампании за енергоспестяващо поведение в училище)
3. Да информира местната общественост за дейностите на училището посветени на енергийната ефективност и рационалното използване на енергията.

Основната цел на SPARE:

Глобална училищна мрежа за практическо образование за енергийна ефективност е възпитание на екологично съзнание у децата и привличане вниманието на обществото към проблемите на енергопотреблението, спестяването на енергия и енергийни ресурси, опазване на околната среда.

Участието в SPARE дава на учениците знания за енергията и нейната взаимовръзка с околната среда, възпитава екологично устойчив и безопасен начин на живот свързан със създаването на мотивацията за спестяване на ресурси и енергия, тъй като днешните ученици са специалистите, които утре ще вземат решенията.

SPARE е вашата мрежа, ако вие и учениците ви се интересувате от:

проблемите свързани с изменението на климата и възможните последствия
една от причините за ускорените промени в климата – засилването на парниковия ефект и действията свързани с намаляване на емисиите на парникови газове.

Участвайки в SPARE всяко училище интересуващо се от темите свързани с климата и енергията, може да допринесе за намаляване на емисиите от парникови газове.

Как да се включите в Мрежата?

Конференция в София за нови участници в международната училищна мрежа SPARE.
________________________________________
На 05.06.2010 г. в София ще организираме конференция за новите училища , желаещи да се включат в международната SPARE мрежа от следващата 2010/2011 учебна година.Тази конференция е за училища от по-близките до София региони.
Срок за записване 21.05.2010 г.
Свържете се с националния координатор на SPARE за България.На участниците ще бъдат възстановени пътните разходи, както и разходите за хотел при необходимост.

Тодор Тодоров
Екологично сдружение „За земята”
Тел./факс: +359 2 9431123
Моб. +359 887 122801
mail: todorside@gmail.com
www.sparebulgaria.com

© Фондация “Пайдея”

Повече информация за европейските образователни програми

Повече информация за европейските образователни системи

Повече информация за успешните образователни проекти

Повече информация за модерните образователни политики на местно и училищно ниво

Ново проучване на Европейската комисия (ЕК) потвърждава разликите между половете както при избора на вида образование, така и при учебните резултати, съобщават от пресцентъра на ЕК.

Жените са мнозинство сред учениците и студентите в почти всички страни, като вземат превес в области като образование, здравеопазване и социална дейност, хуманитарни науки и изкуства. Мъжете избират предимно области като инженерство, производство и строителство, показва изследването.

Момичетата обикновено получават по-високи оценки и по-високи резултати на матурите от момчетата, а момчетата по-често прекъсват училище или повтарят годината, сочат резултатите. Момчетата обикновено се представят по-зле по четене, докато момичетата имат по-лоши резултати по математика в около една трета от образователните системи в Европа. Социално-икономическата среда обаче остава най-важният фактор.

Само няколко страни обръщат внимание на по-ниските резултати при момчетата под формата на приоритет в политиката си. Това са фламандската общност в Белгия, Ирландия и Обединеното кралство.

Още по-малко са страните, които имат специални програми за подобряване на уменията за четене на момчетата и постиженията по математика и естествени науки на момичетата - Австрия и Обединеното кралство.

Полово отредени роли
Резултатите от изследването показват и че мнозина млади мъже и жени от професионалните и общообразователните училища все още предпочитат да изберат кариера, която отразява традиционните роли на мъжа и жената.

Напътствията, при които се обръща внимание на въпросите, свързани с неравнопоставеността на половете, се срещат само в половината от европейските страни и в по-голяма степен са насочени към момичетата, отколкото към момчетата, като обикновено се стремят да насърчават момичетата да се насочват към кариера в областта на технологиите и естествените науки.

Политиките във висшето образование са насочени основно към повишаване на броя на жените, избрали кариера в областта на математиката, точните науки и технологиите.

В около две трети от страните има политики за справяне с неравнопоставеността във висшето образование. Почти всички от тези политики обаче са насочени единствено към жените. От друга страна, делът на жените сред преподавателите във висшите учебни заведения намалява с всяко следващо стъпало на академичната стълбица. Само около една трета от страните обаче прилагат конкретни политики за справяне с вертикалната сегрегация.

Политики, насочени и към двата проблема, има във фламандската общност в Белгия, Германия, Нидерландия, Австрия, Швеция, Обединеното кралство и Норвегия.

Проучването на ЕК се базира на работата на мрежата Eurydice, която събира и анализира данните за образователните системи. Проучването обхваща 29 страни: всички държави - членки на ЕС, без България и включва Исландия, Лихтенщайн и Норвегия.

Пълния текст на проучването може да прочетете тук.

Същинската част от състезанието по проект „Шампионат Млад енергиен мениджър” вече приключи. В продължение на повече от осем месеца 162 тийнейджъри от девет европейски държави обединиха своите усилия и правиха енергийни одити, проучвания, енергоспестяващи планове, с цел да постигнат максимално енергоспестяване на минимална цена. Както вече знаете отборът, които е постигнал това, ще спечели и състезанието. На 20.05.2010 всички енергоспестяващи планове бяха предадени на Гръцката енергийна агенция CRES, която след внимателното им разглеждане ще обяви и победителите.

  Сн. ФП.
Един от международните отбори на среща във Веление, Словения

Ние от Фондация “Пайдея” благодарим на всички включили се ученици за проявения интерес и участие в проекта. Той е ненадминат досега. Показателен за това е и фактът, че от всичките 162 ученици 136 продължиха общуването помежду си във специално създадената от нас фейсбук група. Освен забавлението, което съпроводи последните месеци, учениците ни доказаха, че те ясно са формулирали своите бъдещи цели. Генчо Станев сподели, че участва в проекта, защото по този начин има възможност да:

• използва това като предимство при кандидатстване в университет
• упражнява познанията си по английски език
• има възможността да създава международни партньорства

Сн. ФП
Среща между партньорите по проекта в Португалия

Представяме ви интервю с Георги Казаков, председател на Управителния съвет на Фондация „Пайдея” още от създаването и. Той е доктор по История и теория на културата и преподавател в СУ „Св. Климент Охридски”. Владее френски, английски и руски език. Автор е на редица научни публикации, учебници и учебни помагала по история.

- Г-н Казаков, вие сте университетски преподавател и автор на учебника по история за 8 клас. Разбират ли го децата?

- Да, убеден съм. Ако не беше така, децата нямаше вече 17 години да учат по него средновнековна история.

- Как и от кого трябва да бъдат писани учебниците за средния курс и гимназиите?

- Мисля, че преди всичко трябва да има разнообразни учебници. По-"неразбираемите" да са за по-елитните средни училища, а по-"достъпните" - за училищата, които не развиват целенасочено хуманитарно образование, а техническо или приложно. Проблемът обаче не е дали учебниците в училище са разбираеми или не, а в това, че не е ясно към кого са адресирани.

- Искате да кажете, че проблемът не е в авторите им?

- Точно така. Учебниците са за децата, но в усилието знанието да достигне до тях, роля има не само авторът. Учебникът е инструмент на национална образователна политика. Затова той, за разлика от всички остнали книги за деца се оценява и одобрява от 2 различни комисии на МОМН и накрая най-добрите три одобрении като «съответстващи» учебници се предоставят за избор на учителите. Така че, до децата в училище на теория достига книга, която между 15 и 40 възрастни (автори, редактори, рецензенти, оценители и пр.) са огледали и оценили като годна да им служи, за да учат. Затова изглежда доста странно, когато се обсъждат проблемите с учебниците да се говори «по принцип». Критиките следва да са конкретни и отговорността – също.

- Има ли я?

- По проблемите с учебниците най-лесно се виждат проблемите на националната ни образователна политика, но е грешно допускане, че националната политика може да се ремонтира с поправяне на учебниците. Редът на нещата просто е обратният.
Българската образователна политика е като тема по литература - ясно е, че трябва да я правим, но по въпроса защо и как – има почти толково мнения, колкото са прилагащите я органи плюс родителите на учениците. И това е най-тъжното. Всички ние се държим като малкия ученик, който иска да стане като големите батковци в съревнованието по богатство, политики и успех (които в развитите общества са свързани с образованието), но се чувства обречен да не попадне в отбора на големите. Разбира се, авторите също носят част от вината, но е несправедливо да поемат цялата отговорност за лошите учебници. Защото повечето от сегашните учебници са в училище от 2000 г. и за 10 г. да не разберем, че са смешни, а част от тях и напълно излишни, е безотговорно. Големият проблем всъщност е, че гледаме на учебника като на магически инструмент. Нещо като българщината - казваме "българщина" и веднага попадаме в свят, в който всички сме щастливи. Невъзможността да мислим модерно за себе си е нещо като диагноза. И учебниците са един от симптомите й.

- Министър Игнатов се закани да пренапише учебниците от 1 до 12 клас. Към опростяване или към намаляване на учебния материал трябва да вървим?

- Учебното съдържание не се определяя от учебниците, а от Закона за учебния план и прилежащите му наредби. Да – трябва поне един екип на МОНМ да се престраши да приложи Закона и да направи предвидения иначе на всеки 4 години преглед и осъвременяване на програмите, вкл. остраняване на онези части от тях, които никога не е било възможно да се приложат, просто защото недостига учебно време, или онези части, за които учителите подават информация, че не носят на децата ново знание и развитие. Налага се също сериозно да се ремонтира процедурата за одобрение на учебници, щом сегашната е допуска да бъдат одобрении учебници с грешки или несъответстващи на програмите. Като виждате – МОНМ има доста работа за вършене която е единственно в неговите компетенции. Но не е работа на МОМН да «пренаписва учебниците».

- Много родители обаче го подкрепиха и в наша кампания изпратиха десетки цитати от зле написани и усложнени учебници.

- Хубаво е, че хората са активни. Но ми се струва, че проблемът не е в сложните учебници, а в тяхната разбираемост. Много сложни неща могат да се представят за деца съвършено разбираемо, стига да е ясна целта – какво искаме децата да научат, като се занимават с тези «сложни» неща. Ние обаче сякаш участваме в състезание за купа по национален идиотизъм. Според мен учебниците ни са в състояние да подготвят децата прекрасно за участие в един свят от края на 19-и и началото на 20-и век и за участие в тоталитарен режим, но не и в света тук и сега. Очевидно е, че съвременната европейска и световна нация никак не прилича на тази от края на 19 век, но в учебните ни програми и оттам в учебниците ни фигурира именно втората.

- Вашата фондация "Пайдея" се прочу с експертизата си на учебните програми в средното училище и в гимназията. Какви са основните изводи?

- Първото и най-интересно нещо за мен бе, че освен фондация "Пайдея" от учебните програми не се интересува никой друг. Дори и министерството на образованието, чиято задача е не да се интересува, а да прави образователна политика и да контролира как работят учебните програми, които са основният инструмент за правене на учебници. Нещата които «скандализират» в учебниците в преобладаваща си част са ужасяващ дефицити на саммите учебни програми.

- Какъв?

- В българското училище в началото на 21 век не е предвидено никакво задължително учебно време за изучаване на пазарната икономика. Другата ужасяваща липса е т.нар. гражданско образование. Оказа много важно българският ученик да знае кога и как е създадена Търновската конституция, приблизително поименния състав на всички, които са я гласували, но нито една секунда учебно време не е предвидена за изучаване на сега действащата ни конституция. В крайна сметка се оказа, че за българското училище големият липсващ е съвременността. То учи децата какво да правят в света на прабългарите, но не и в съвременния свят.

- Къде сме в европейското пространство по образованост?

- Европейското проучване PISA, което измерва на всеки 4 г. до каква степен децата на 15 г. могат да прилагат наученото в училище, включително и езиковите им умения, регистрира рязък спад във функционалната грамотност на 15-годишните българчета. А в последните години сме с най-слаби резултати по функционална грамотност в целия ЕС.

- Имате ли обяснение?

- В края на миналата година пък излязоха данните от още едно европейско изследване - TALIS, което сравнява различни страни на самия процесс на учене, вкл. квалификацията на учителите и преподавателите. Оказа се, че нашите са сред най-много образоващите се в Европа, а общата сума, която е била хвърлена било от държавата, било от спонсори, било от европейски програми, било от самите преподаватели за квалификация и преквалификация, възлиза на около 100 млн. лв. Като съпоставите данните от двете изследвания с наше участие излиза, че колкото повече се образова българският учител, толкова повече пада нивото на функционалната грамотност сред учениците.

- Не е ли обяснението в това, че учебният материал, наложен по програма, не е интересен нито за учителите, нито за учениците?

- Този учебен материал не е съдбовна обрезеченост независеща от националната ни политика за образование. Той се определяя от Министъра на образованието с ….Наредба за учебното съдържание. Нали когато покривът ви протече, викате майстор, а не чакате да видите дали ще се срути? Ето в такава ситуация е българското образование. На практика изглежда, Като че ли различни хора експериментират до каква степен може в училище да се учат неща, неадресирани до никаква или до изключително малка аудитория. Ако не е така, защо до момента няма нито една оценка на учебниците? Разбирам как се възмущават гражданите от «бисерите в учебниците», но знаем ли колко са учебниците, в които има проблеми – всички или няколко, за всички възрасти ученици или за някои? Единствените изисквания, които са произведени до този момент към тях са свързани с цветносттта, грамажа и белотата на хартията, резмера на шрифта и начина на скрепване на колите. Няма обаче и буква как точно се оценява дали учебното съдържание в учебника позволява да се постигнат от децата знанията и уменията, определении с нарочни стандарти «държавни образователни изисквания».

- В крайна сметка с какви стандарти трябва да мери сили нашето образование?

- Ето любопитен факт - българските учебни програми са описании на 98 стр., а английските - само на 3,5 стр. Разбира се, когато говорим за децентрализация в световното образование, британският пример е най-често цитираният. Това обаче не означава, че Франция, която е пример за централизирано образование, дава лошо образование. И двете системи произвеждат хора, които могат да се оправят в живота самостоятелно. Защото са свързани с плановете на държавите им. Така е навсякъде в успешния свят. У нас - не.

- Какви са последствията от това?

- Няма как в бъдеще да имаме нормално функционираща осигурителна система, ако нямаме достатъчно образовани граждани. Хора, които да свържат идеята, че работят, с това, че отделят от заплатите си суми, които на старини да получат обратно от срледващото поколение граждани на същата държава Като тях. Върху инструмента на солидарните социални системи стоят всички институции на модерното общество. За да ги има обаче е нужна тип образованост, каквато българското училище не дава. Ако тенденцията към намаляване на грамотните у нас се запази, може да се очаква, че в следващите 20 години ще преобладават хора, които упражняват нискоквалифициран труд. Означава още, че осигуровките, които сега с вас плащаме в момента, няма да си ги върнем. Ще се окаже, че напразно са ни взимали пари за тях, защото, ако държавата ни не е обучавала хора, които да работят все по-добре т.е. с все по-високи заплати, няма как да си получим тези пари обратно.

- Накъде вървим?

- Към производство на емигранти. Защото хората, които искат да успеят, обикновено напускат страната. Впрочем статистика за успеваемостта на зрелостни изпити потвърждава тази тенденция и с други две. Едната е към увеличение на добрите оценки по чужди езици в българското училище, другата - спад в успеваемостта по български език.

- Какво трябва да се предприеме?

- Учебните програми и учебниците могат да се променят и без да чакаме новия закон. Той няма да ни реши проблемите с новите учебници, както ни уверяват от МОМН. Всеки път, когато сме разчитали нормативен документ да ни реши проблемите, е било напразно.