 |
Мария Донкова, програмен директор на Фондация "Пайдея": 600 000 деца са ощетени от учебните програми
Източник: в-к Политика |
Дата: 30ти Юли, Петък, 2010 г. | Още »
Законът за учебния план изисква Министерство на образованието, младежта и науката (МОМН) да прави на всеки 4 години преглед, оценка и корекция (ако е нужна) на действащите програми и стандарти. Вместо това програмите се прилагат от 10 години. Това време показа доста ясно (и за учителите и родителите), че са налице: мъчително разминаване между вида и обема на програмираните за придобиване знания и учебното време по възрастови групи - малките ученици са свръхпретоварени, а големите скучаят в много от учебните часове. Има дефицит на учебно време и средства за развитие на умения, дефицит на междупредметни връзки, дефицит на време и средства да се използват разнообразни методи за учене и оценяване (проектно-базирано учене, групова работа и пр.). Това са все спешни проблеми за решаване, защото за 10 години те са ощетили над 600 000 ученици, лишават учителите от възможности да вложат пълноценно професионалните си умения в обучението на децата и правят българското училищно образование неконкурентоспособно в рамките на ЕС, както ясно се вижда от резултатите на България в сравнителни международни изследвания.
|
Защо забогатяха ирландците
Източник: e-vestnik.bg |
Дата: 29ти Юли, Четвъртък, 2010 г. | Още »
Сн. Creative Commons
След векове на нещастия ирландците най-после имат късмет, смята историкът Рой Фостър. В края на седмицата можете да видите много от новите късметлии в действие по големите ирландските хиподруми – фермери с груби ръце, приготвили пачки банкноти, които пристигат с хеликоптери заедно с добре облечените си съпруги и се чувстват еднакво добре и в ложата на собствениците, и притиснати до перилата заедно с другите зяпачи. При последното ми посещение на надбягвания видях един от тях да излиза от голяма фирмена палатка с чаша шампанско в едната ръка и халба тъмна бира – в другата. Това беше много точен образ на новобогаташа в Ирландия.
За пръв път в ирландската история някои от любителите на надбягванията се превърнаха почти за една нощ в част от голяма местна богата класа. При население от 4 милиона в страната има, според Ирландската банка, над 30 000 милионери в евро (при няколкостотин преди двайсет години) – и поне 300 души, притежаващи по повече от 30 милиона. Почти всички те са преуспели сами и по-голямата част от тези пари са направени само за около едно десетилетие. Тази нова класа е резултат от продължителния икономически бум в страната, както и от свързания с него скок на цените на недвижимите имоти.
Страната навлиза в 90-те години с една необичайно благоприятна комбинация от нарастващо, добре образовано население и голямо търсене на работна ръка, последното – резултат от високия ръст на инвестициите, най-вече от САЩ, привлечени от ниските данъци и слабо регулираната икономика. В един момент се говори, че всяко пето работно място, създадено в Европа, се намира в Ирландия. Средният ръст на икономиката от 7,2 % годишно през последните десет години окуражава ирландските емигранти да се завърнат у дома, а в най-ново време поляци и други имигранти поддържат високия ръст на работната сила. Всичко това помага на Ирландия да достигне втория в Европа доход на глава от населението (след Норвегия), доста повече от Великобритания и САЩ.
По въпроса за причините за ирландския икономически успех съществува широко съгласие, но това се отнася в много по-малка степен до хората, които го оглавяват, т. е. ирландските новобогаташи. Оставят ли те дълготрайна следа в икономическия живот или това са в по-голямата си част просто спекуланти? До каква степен са склонни към благотворителност? Как влияят върху ирландското общество и начина, по който то вижда себе си?
И предишните поколения ирландците печелят пари, но за да го направят, те обикновено трябва да напуснат родината си. Управителните съвети в САЩ са пълни с ирландски имена. В Англия също много от водещите компании са ръководени от ирландци първо или второ поколение, като Тери Лийхи от Tesco или Найъл Фитцджералд, бившият шеф на Unilever. Но преуспяващата икономика обръща в обратна посока потока от емигранти и позволява на последното поколение ирландци да приложат предприемаческите си умения вкъщи.
През 80-те години се появяват нови бизнесмени мултимилионери. Един от най-известните сред тях е Майкъл Смърфит, който превръща една дъблинска фабрика за картон в глобален концерн за хартия и опаковъчни материали. Неговият конкурент Тони О`Рейли се издига до шеф на HJ Heinz, американския гигант за хранителни стоки, първият, който не е от семейството на основателите на фирмата. Той реинвестира парите, спечелени там, в няколко ирландски компании, включително Independent News & Media, група от вестници, както и Wedgwood, производител на кухненски принадлежности. Редиците на свръхбогатите включват малцина индустриални производители, тъй като този сектор се доминира от чужди компании, предимно от САЩ – около 70% през 2004 г. Но все пак има и някои предприемачи в областта на технологиите, като например Денис О`Брайън. Освен това съществува и група бивши банкери, които тихомълком изграждат големи международни компании. Бари О`Калахън например осъществи миналата година най-голямото фирмено изкупване в историята на Ирландия. Неговата фирма за образователен софтуер плати 5 милиарда долара за американското издателство Houghton Mifflin. Попкултурата също създаде няколко мултимилионери, най-известен сред които е Боно, водещият вокалист на U2.
На Смърфит и О`Рейли им трябват 30 години, за да се изкачат до днешните си позиции. Много от големите имена от следващата вълна също стигат до богатството сравнително бавно. Но най-новото поколение мултимилионери – повечето слабо известни в Ирландия, а още по-малко извън нея – натрупват състояния за десет или по-малко години, предимно в недвижимите имоти или строителството. Ирландските умения в строителството са добре известни; някои от най-големите строителни фирми в Англия са създадени от ирландски емигранти. Но корените на новите ирландски строителни състояния са у дома – всъщност, както се случва често по света, когато става дума за недвижимости, те са резултат от сливането на политика и бизнес.
Някои хора дори свързват началото на строителния бум с една-единствена съдбовна среща, проведена през 1982 г., на която Чарлз Хои, лидерът популист на управляващата партия Фиана фойл, иска подкрепата на Тони Грегъри, силен независим член на ирландския парламент, за да формира правителство на малцинството. Двамата сключват споразумение, включващо обещанието на Хои да насочи големи субсидии за реконструкцията на онези части от Дъблин, които влизат в избирателния район на Грегъри. Данъчните облекчения за частния сектор се оказват успешни, така че правителството ги разширява в сферите на туризма и развлеченията, като така се слага начало цяла нова индустрия. Когато икономиката започва да расте стремително през 90-те години, предприемачите, работещи в сферите на недвижимото имущество и строителството вече са на добри стартови позиции.
Нарастващите заетост и доходи, съчетани с много ниски лихви по кредитите, разгарят търсенето на жилищни и бизнес площи, което води до бум на цените. Във вътрешността на страната строителният контрол е минимален, което насърчава цяла вълна от малки строителни проекти. Фермерите, притежаващи земя край големи градове, стават моментални милионери, а фамилните вериги от магазини виждат собствената си цена да скача до небето, в резултат от навлизането на британски фирми. Но най-големите печалби реализират онези, които са имали предвидливостта да закупят големи парцели земя преди цените да подскочат през 1994 г.

Не е лесно да се опишат преуспелите ирландски магнати в областта на недвижимите имоти. Мнозина от тях идват от селските райони, а не от Дъблин или други градове. Някои имат университетски дипломи; неколцина са с частно образование. Но други са започнали като фермери или работници. Много от тях днес пътуват с хеликоптери, но все още обичат да обикалят пеша земите си. За тях се казва, че с по-голямо удоволствие строят игрища за голф, отколкото играят на тях. Ще ги видите по-често на конни надбягвания или народни игри, отколкото на мачове по ръгби или футбол. И вероятно се правят на “голямо доброутро” по-малко от предшествениците си. Трудно е да си представи човек някой от тях да приема от кралицата рицарска титла, както направиха Тони О`Рейли и Майкъл Смърфит.
Джони Ронан, с дълга коса и смолисто черна брада, е най-яркият „играч“ от индустрията. Син на богат собстеник на свинеферма от Типерери, той получава частно образование, след което учи счетоводство. За подвизите му се разказват множество истории. Например, след като спечелва трудна битка за парцели, той отпразнува събитието като наема частен самолет и завежда 50 приятели в Италия, където Лучано Павароти пее за тях в градината на своята вила. Друг път изпраща на бизнес-конкурентите си заверени свидетелства, че в чест на всеки от тях е нарекъл с името му по един хамстер, отглеждан като част от благотворителна програма на фондацията “Трокер”.
Магнатите се стремят да поддържат солидни политически връзки. Но е трудно да се каже до каква степен политическите връзки са определящи при техния възход. Непотизмът и корупцията, характерни за управлението на Чарлз Хои, не са изчезнали напълно. Например начинът, по който земите се преобразуват от земеделски в регулирани, е сред главните обвинения, според които Дъблин все още толерира културата на „кафявия плик“, накърнила имиджа на страната през 80-те и 90-те години. През 1996 г. бизнесменът Шон Мълрайн купува един терен недалеч от дъблинското летище за 30 милиона евро. През 2004 г., след преоценяване, той продава половината от парцела за 95 милиона. В края на 80-те същият терен би струвал не повече от 1 млн. “Земя винаги се е прекатегоризирала, настоява Мълрайн, и това винаги ще предизвиква противоречия.” Същевременно един антикорупционен трибунал разкрива, че той е платил около 50 000 ирландски паунда на Лиам Лоулър, общински съветник в Дъблин и влиятелен член на партията Фиана фойл.
Някои критици сравняват ирландските магнати на недвижимите имоти с руските олигарси. Според едно проучване, почти цялата търговска недвижима собственост в Дъблин е притежание на шест или седем души. Такава концентрация на собственост е съществувала единствено в дните преди ирландската независимост. Но в онези дни земята в Ирландия е струвала само нищожна част от цената на същата площ в Англия, докато в наши дни тя носи огромни печалби, независимо от много по-ниската гъстота на населението тук.
Едва ли е за учудване, че появата на новобогаташи в Ирландия не се посреща с всеобщо одобрение. Макар че модерна Ирландия никога не е имала силно профсъюзно движение или строго разделение на ляво и дясно в политическия живот, националното самосъзнание притежава ясно изразени егалитарни и безкласови черти, които не се съчетават добре с новата богата класа. Но докато по-голямата част от ирландските гласоподаватели продължават да печелят от успеха на страната, едва ли може да се очаква някаква по-силна враждебност срещу магнатите. Ирландците изглежда са развили силна емоционална привързаност към собствеността, особено на земята, което вероятно е наследство от британския колониализъм. Собствеността върху жилищата в Ирландия възлиза на 77 процента, срещу 71 процента във Великобритания, 56 процента във Франция и само 43 процента в Германия. Търсенето на жилища също нараства много бързо. През 2006 г. тук са построени 88 000 нови жилища, в сравнение със 155 000 в Англия и Уелс, където живеят 13 пъти повече хора.
През 2004 г. сп. “Икономист”класира качеството на живот в Ирландия като най-високо в света, като установи, че Ирландия „съчетава най-желаните елементи на новото, като ниска безработица и политически свободи със съхраняването на някои уютни елементи на старото, като стабилни семейства и съседски живот“. Но макар че разликата в доходите расте и по улиците на големите градове все още могат да се видят множество бедни хора, протестите са минимални. Една от причините е, че ирландският икономически модел винаги е бил по-силно ориентиран към САЩ, отколкото към Европа. Например, в Ирландия няма задължително всеобщо здравеопазване: почти половината от населението живее с частни здравни застраховки, а едва 30 процента разполагат с държавно субсидираната „медицинска карта“, която дава права на безплатно медицинско обслужване.
Една група, която често се отнася с презрение към новобогаташите, е старият ирландски елит, състоящ се най-вече от живеещи в Дъблин висши държавни служители, юристи, журналисти и хора на изкуството. Според Дейвид Макуйлямс тази група показва подновен интерес към ирландския език и изпраща децата си в галски училища в Дъблин, където се преподава на ирландски, като начин да се разграничи от вулгарните пришълци. Това е свързано не толкова със самите новобогаташи, колкото с по-общото усещане, че заради внезапния приток на пари старата, уютна Ирландия е изгубила душата си. През ноември 2007 г. Бренда Фрикър, известната ирландска актриса и носителка на наградата “Оскар”, обяви, че продава дома си в Дъблин, за да избегне онова, което тя нарече „парично-мотивираното нещо“. “Градът е станал много бездушен и коравосърдечен”, казва тя.
Когато Кристиан Паулс, посланик на Германия в Ирландия, споделя подобни впечатления два месеца по-рано, получава рязък отговор от говорител на външното министерство и е принуден да се извини официално. Но потокът от съчувстващи писма до Irish Times показва ясно, че мнозина ирландци са на същото мнение.
Разбира се, крайности има. На богатите ирландци не им мигва окото, да вземат самолета до САЩ в края на седмицата, просто за пазаруване. Поканите за парти нерядко съдържат указания за ония, които пристигат с хеликоптер. Но мнозина от новобогаташите са от скромен произход и осъзнават ясно вредата, която демонстрирането на тяхното богатство може да причини. В ирландските пристанища няма да видите яхти, по-дълги от 20 метра. „Не че не притежават такива, но ги държат на други места“, казва един данъчен съветник. Едно от последствията от всичко това е, че днес ирландците гледат на себе си с други очи. Образът на скромния, но поетичен католик, живеещ в сянката на скования и снобски настроен протестант вече няма смисъл, дори като карикатура. Нацията от „светци и учени“ показва през последното десетилетие, че притежава и талант за бизнес.
Някои от ирландците, разбира се, се чувстват изгубени в това ново време. За пръв път в своята история днес Ирландия преживява масова имиграция (в момента около 10 процента от населението е родено в чужбина). Освен това, единствената институция, която постоянно се съпротивяваше срещу новия хиперкапитализъм, Католическата църква, днес е маргинализирана и по-слаба от всякога, отчасти поради скандалите, свързани със злоупотребите с деца.
За много хора объркването в новото време се символизира от изграждането на огромния стоманен пилон на улица “О`Конъл” в Дъблин, на мястото на старата Нелсънова колона, взривена от ИРА през 1966 г. Някои смятат появата му за липса на вкус, за тях това е просто голям пилон със знаме на върха. Но за други той е символ на нова Ирландия и на нейното ново богатство, позволяващо й най-после да се измъкне от сянката на големия си съсед. От друга страна, отношенията между Ирландия и Великобритания, и особено между ирландците и англичаните, вероятно никога не са били толкова добри колкото в наши дни. Забогатявайки, ирландците постепенно се освобождават от комплексите си за малоценност, докато английските комплекси за превъзходство отслабват. Разбира се, отношенията никога няма да бъдат истински равни и Великобритания продължава да хвърля огромна културна сянка над Ирландия. Както казва един от местните наблюдатели, „не може да има равенство между 4 милиона и 60 милиона. Но със сигурност неравенството намалява“.
|
Ранното отпадане от училище остава проблем за Франция
Източник: Дневник |
Дата: 28ми Юли, Сряда, 2010 г. | Още »
Франция изостава сериозно от целта за намаляването на броя на учениците, напускащи рано училище. В същото време френското правителство се справя много успешно с това да се увеличи броят на хората, завършили висше образование, съобщи EurActiv.
French education to undergo ‘a lot of change’
Френското образование премина през сериозни промени през последните години, припомня EurActiv. Реформите започнаха още по времето на президента Жак Ширак и продължават сега, при управлението на Никола Саркози.
Франция изостава в постигане на една от целите, поставена в стратегията за растеж и развитие на ЕС "Европа 2020" - намаляването на дела ученици, които рано напускат училище, до под 10%. През 2008 г. 82% от учениците са завършили средно образование, като 8% от незавършилите са напуснали училище, преди да навършат 16 години.
През 2008 г. френското правителство реши мерките, предприети по проблема, да засегнат само училищата от предградията, където процентът на учениците, напускащи по-рано училище е най-голям. Това решение беше силно критикувано от учителските синдикати, според които така остават настрана редица други проблемни училища.
През пролетта на 2010 г. дебатът сменя посоката си с нов закон на правителството. Той е фокусиран върху отсъствията на учениците. Според него трябва да се спрат семейните надбавки на семейства, чиито деца редовно отсъстват от училище. Това решение също е подложено на остра критика.
И докато правителството търси правилния път за задържане на учениците си в училищата, то показва сериозен напредък в политиката си за висшето образование, отбелязва EurActiv.
Франция вече е надминала целта в "Европа 2020" през 2020 г. броят хората между 30 и 34 години, които имат висше образование, да е нараснал от 31% до поне 40%. Още през 2008 г. 42% от френското население между 25 и 34 години е завършило университет. С тези показатели Франция се нарежда на трето място в ЕС след Белгия и Испания.
|
Покажете какво се случва по пътищата и спечелете уикенд в европейска столица!
Източник: © Фондация “Пайдея” |
Дата: 30ти Юли, Петък, 2010 г. | Още »
.jpg)
Краен срок 3.10.2010
Изпратете снимки или клипове на добри и лоши примери за поведение на пътя. Нужно е само да направите кратко описание на ситуацията, която сте заснели. Най добрите предложения ще бъдат публикувани на страницата на конкурса. С това вие може да помогнете за спасяването на 25 000 човешки живота в пътни произшествия.
Изпратете вашите снимки (максимум 5 на брой) или кратка история за това как сте станали свидетел на пътнотранспортно произшествие на editor.charter@paueducation.com
Петте отличени творби ще спечелят уикенд за двама до следните европейски столици: Брюксел, Копенхаген, Дъблин, Мадрид и Виена.
Фондация Пайдея ви препоръчва да участвате в този конкурс, тъй като той се организира по инициатива на Европейската комисия и това със сигурност би повлияло положително на автобиографията ви. Полезна информация за бърза реакция при ПТП може да намерите в методическите материали разработени от Фондация „Пайдея” в рамките на проект Проект “Разработване на методология за обучение при защита от бедствия и аварии"
Повече информация за конкурса може да намерите тук.
|
Представете проект за устойчиво развитие и спечелете пътуване до Австрия.
Източник: © Фондация “Пайдея” |
Дата: 28ми Юли, Сряда, 2010 г. | Още »
Краен срок: 17 септември 2010 г.
WWF обявява за трети път конкурс „Училища за жива планета”. Той е отворен за ученици между 12 и 16-годишна възраст от Австрия, България, Румъния и още 8 европейски държави. Заедно със своите учители те трябва да разработят проект по една от трите теми:
- Дунав - живата връзка на Европа,
- Екологичен отпечатък - потребление и глобални последствия,
- Активни граждани - активизирай се и мотивирай останалите.
Трима учители от всяка държава с по един от учениците си ще бъдат поканени за една седмица в Австрия през октомври 2010 г., за да участват в своеобразна академия по устойчиво развитие на WWF и фондация ERSTE. Младите хора трябва да наберат знания за възможностите за обществено и екологично отговорен живот, което е много повече от заучаване на факти и данни.
Целта на обучението по устойчиво развитие е младите хора е да получат умения да допринасят активно и отговорно за по-доброто бъдеще на цялото общество. В рамките на проект „Европейска мрежа за образование за развитие” предстои Фондация „Пайдея” да разработи методика и учебно съдържание за обучение по устойчиво развитие, която ще се приложи пилотно в България, Италия, Испания и Мозамбик.
|
С песен срещу бедността
Източник: © Фондация “Пайдея” |
Дата: 26ти Юли, Понеделник, 2010 г. | Още »

Краен срок: 30 септември 2010 г.
Европейската комисия стартира европейски музикален конкурс, като приканва младите европейци на възраст между 15 и 25 години да участват с песен, която изразява подкрепа за борбата срещу бедността в света.
Всеки участник трябва да създаде оригинална песен, в която се засягат общите проблеми на развитието и най-вече осемте Цели на хилядолетието за развитие. Победителите, които ще бъдат избрани с гласуване онлайн и жури от професионални музиканти, ще могат да направят професионален студиен запис на своята песен и ще имат възможност за изява по време на Европейските дни на развитието през декември 2010 година в Брюксел.
Музикалният конкурс е част от кампанията „Аз се боря с бедността“, чиято цел е да се повиши осведомеността сред подрастващите относно дейността на ЕС в областта на сътрудничеството за развитие.
Можете да се присъедините към нас ако:
• сте граждани на ЕС между 15 и 25 години
• можете да напишете песен за борбата с бедността по света
• изпратите своята песен преди 30 септември 2010 г. по обяд централно европейско време.
Двама победители ще бъдат избрани от 27-те страни на ЕС: един от жури от професионалисти, а другият от интернет потребителите.
Може да спечелите професионален студиен запис на своята песен и да я изпълните по време на Европейските дни на развитието в Брюксел през декември 2010 г.
Фондация Пайдея също се присъедини към дейността на ЕС в областта на сътрудничеството за развитие със старта на проект „Европейска мрежа за образование за развитие”. Проектът е по инициатива на неправителствени организации и асоциации на местни власти от Италия, Испания, България и Мозамбик, който целят изграждането на мрежа за сътрудничество между местните власти и средните училища в Мозамбик, подобна на тези в Европа. Цели се създаването на ефективен и устойчив механизъм за увеличаване на ангажираността на обществото по темата за образование за устойчиво развитие.
Повече информация може да намерите ТУК.
|
Давай Европа: портал с интерактивни игри за деца.
Източник: © Фондация “Пайдея” |
Дата: 16ти Юли, Петък, 2010 г. | Още »

В последните няколко месеца учебни програми и учебни разпределения „Европейски уроци” предизвикаха голям интерес както в европейските и нациолни институции, така и сред вас – редовните посетители на сайта ни.
Точно вашият интерес към придобиване и предаване на знания за Европа е и причината да ви представим портала „Давай Европа”. Това е сайт, който съдържа десет игри, с които можете да научите повече за европейските държави, ЕС и еврото.
Сайтът не разполага с българска версия, но за сметка на това може да упражните и езиковите си познания на английски, гръцки, датски, испански, италиански, немски, португалски, финландски, френски, холандски и шведски.
Учебното съдържание е изцяло насочено към теми касаещи миналото и настоящето на всички аспекти на ЕС. Интерактивните игри ще подложат на тест вашите познания! Те също така създават чудесна възможност за използването на ИКТ в обучението по гражданско образование и проверка на усвояването на три от ключовите компетентности, а именно:
- Комуникативни умения на чужд език
- Умения за самостоятелно учене и събиране на информация
- Граждански компетентности и умения за междуличностно общуване
Част от игрите ще ви помогнат да „опознаете своите съседи” като ви представят страните в ЕС по забавен и достъпен начин, а в други ще трябва да освободите звездите от знамето на ЕС като отговаряте правилно на въпроси. Ще може също така да разберете дали всичко монети евро в различните страни членки са еднакви. Ако това не ви е достатъчно предлагаме също да разгледате „Пътешествие в Европа” , интерактивно помагало разработено от екипа на Фондация „Пайдея” изцяло на български език.
Пътешествайте в Европа ТУК!
Повече информация за европейските образователни програми
Повече информация за европейските образователни системи
Повече информация за успешните образователни проекти
Повече информация за модерните образователни политики на местно и училищно ниво
|
На вниманието на Учителите: Една нова интересна възможност за екологично образование и забавни практически дейности за вашите ученици.
Източник: "За земята" |
Дата: 20ти Май, Четвъртък, 2010 г. | Още »
Eкологично образование и забавни практически дейности
От 2009-2010 учебна година България е пълноправен участник в SPARE: Глобална
училищна мрежа за практическо образование за енергийна ефективност.
Регистрираха се над 100 училища още през първата година на
проекта.( www.sparebulgaria.com )
В SPARE вече участват над 4500 училища от 17 различни държави.
Очакваме новите кандидати за присъединяване към мрежата.Те ще получат:
1. много интересно практическо обучение за учителите, които са готови да работят с учениците в класни и извънкласни форми по теми свързани с енергийно ефективното поведение на човека
2. практически наръчник за организиране на занимания с ученици от 10 до 18 г. възраст на български език
3. достъп до информационната система SPARE с различни учебни ресурси вкл. електронни игри, посветени на енергийно ефективното поведение
4. Международен сертификат за членство в мрежата SPARE за училище подкрепящо енергийната ефективност
5. право на участие в Международното състезание за ученици SPARE (и достъп до наградите SPARE!)
6. методическа помощ от специалисти по енергийна ефективност през учебните 2009-2010 и 2010-2011 г.
С присъединяването си към мрежата SPARE училището се ангажира:
1. Да осигури на желаещите свои ученици обучение за устойчива енергия (рационално използване на енергията, енергийна ефективност и използване на възобновяема енергия)
2. Да прилага мерки за намаляване на потреблението на енергия на своята територия (включително информационни кампании за енергоспестяващо поведение в училище)
3. Да информира местната общественост за дейностите на училището посветени на енергийната ефективност и рационалното използване на енергията.
Основната цел на SPARE:
Глобална училищна мрежа за практическо образование за енергийна ефективност е възпитание на екологично съзнание у децата и привличане вниманието на обществото към проблемите на енергопотреблението, спестяването на енергия и енергийни ресурси, опазване на околната среда.
Участието в SPARE дава на учениците знания за енергията и нейната взаимовръзка с околната среда, възпитава екологично устойчив и безопасен начин на живот свързан със създаването на мотивацията за спестяване на ресурси и енергия, тъй като днешните ученици са специалистите, които утре ще вземат решенията.
SPARE е вашата мрежа, ако вие и учениците ви се интересувате от:
проблемите свързани с изменението на климата и възможните последствия
една от причините за ускорените промени в климата – засилването на парниковия ефект и действията свързани с намаляване на емисиите на парникови газове.
Участвайки в SPARE всяко училище интересуващо се от темите свързани с климата и енергията, може да допринесе за намаляване на емисиите от парникови газове.
Как да се включите в Мрежата?
Конференция в София за нови участници в международната училищна мрежа SPARE.
________________________________________
На 05.06.2010 г. в София ще организираме конференция за новите училища , желаещи да се включат в международната SPARE мрежа от следващата 2010/2011 учебна година.Тази конференция е за училища от по-близките до София региони.
Срок за записване 21.05.2010 г.
Свържете се с националния координатор на SPARE за България.На участниците ще бъдат възстановени пътните разходи, както и разходите за хотел при необходимост.
Тодор Тодоров
Екологично сдружение „За земята”
Тел./факс: +359 2 9431123
Моб. +359 887 122801
mail: todorside@gmail.com
www.sparebulgaria.com
|
“Flick the switch” – или как да пестим електричество
Източник: © Фондация “Пайдея” |
Дата: 10ти Февруари, Сряда, 2010 г. | Още »
© Фондация “Пайдея”
“Flick the switch” забавен проект по програма Интелигентна енергия - Европа, който цели намаляване на консумацията на електриество в училище и вкъщи като направим едно просто нещо, а именно да изгасяме осветлението, когато не ни е необходимо. Насочен е към ученици от 8 европейски държави и материалите са разделени в три групи:
- за деца
- за тийнейджъри
- за учители
За деца и тийнейджъри
За учениците, съобръзено с възрастта им има достъп до множество видеоклипове, тонове за телефон, калкулатор, който може да пресметне спестената енергия, игри, както и възможност за осъществяване на чат.
За училтели
Освен всички материали за учениците , учителите могат да намеря пакет от обучителни материали, които съдържат множество предложения за семинари в клас.
Кампанията “Flick the switch”
Тя е част от проекта и предоставя възможност възможност за участие в конкурс за плакат, поредица от дебати за енергийната ефективност и тематична седмица “Flick the switch”. Вашето училище също може да се включи като се регистрира на: http://www.flicktheswitch.eu/
Ресурсите на Пайдея
Фондация Пайдея възприема сериозно въвеждането на обучението по енергийна ефективност в българското училище и вече разполага съз значителни ресурси в тази насока благодарение на пртоект „ Шампионат Млад енергиен мениджър”
Учениците участващи в проекта притежават цял набор от инструменти, който се състои от:
- Управленски софтуер „Млад енергиен мениджър”
- Пътеводител „Млад енергиен мениджър”
- Правила на шампионат „Млад енергиен мениджър”
Повече информация за европейските образователни програми
Повече информация за европейските образователни системи
Повече информация за успешните образователни проекти
Повече информация за модерните образователни политики на местно и училищно ниво
|
Проучване на ЕК: Традиционните стереотипи все още властват в образованието
Източник: Дневник |
Дата: 30ти Юли, Петък, 2010 г. | Още »
Ново проучване на Европейската комисия (ЕК) потвърждава разликите между половете както при избора на вида образование, така и при учебните резултати, съобщават от пресцентъра на ЕК.
Жените са мнозинство сред учениците и студентите в почти всички страни, като вземат превес в области като образование, здравеопазване и социална дейност, хуманитарни науки и изкуства. Мъжете избират предимно области като инженерство, производство и строителство, показва изследването.
Момичетата обикновено получават по-високи оценки и по-високи резултати на матурите от момчетата, а момчетата по-често прекъсват училище или повтарят годината, сочат резултатите. Момчетата обикновено се представят по-зле по четене, докато момичетата имат по-лоши резултати по математика в около една трета от образователните системи в Европа. Социално-икономическата среда обаче остава най-важният фактор.
Само няколко страни обръщат внимание на по-ниските резултати при момчетата под формата на приоритет в политиката си. Това са фламандската общност в Белгия, Ирландия и Обединеното кралство.
Още по-малко са страните, които имат специални програми за подобряване на уменията за четене на момчетата и постиженията по математика и естествени науки на момичетата - Австрия и Обединеното кралство.
Полово отредени роли
Резултатите от изследването показват и че мнозина млади мъже и жени от професионалните и общообразователните училища все още предпочитат да изберат кариера, която отразява традиционните роли на мъжа и жената.
Напътствията, при които се обръща внимание на въпросите, свързани с неравнопоставеността на половете, се срещат само в половината от европейските страни и в по-голяма степен са насочени към момичетата, отколкото към момчетата, като обикновено се стремят да насърчават момичетата да се насочват към кариера в областта на технологиите и естествените науки.
Политиките във висшето образование са насочени основно към повишаване на броя на жените, избрали кариера в областта на математиката, точните науки и технологиите.
В около две трети от страните има политики за справяне с неравнопоставеността във висшето образование. Почти всички от тези политики обаче са насочени единствено към жените. От друга страна, делът на жените сред преподавателите във висшите учебни заведения намалява с всяко следващо стъпало на академичната стълбица. Само около една трета от страните обаче прилагат конкретни политики за справяне с вертикалната сегрегация.
Политики, насочени и към двата проблема, има във фламандската общност в Белгия, Германия, Нидерландия, Австрия, Швеция, Обединеното кралство и Норвегия.
Проучването на ЕК се базира на работата на мрежата Eurydice, която събира и анализира данните за образователните системи. Проучването обхваща 29 страни: всички държави - членки на ЕС, без България и включва Исландия, Лихтенщайн и Норвегия.
Пълния текст на проучването може да прочетете тук.
|
Какво печелят децата от участие в европейски проекти
Източник: © Фондация “Пайдея” |
Дата: 28ми Юли, Сряда, 2010 г. | Още »
Същинската част от състезанието по проект „Шампионат Млад енергиен мениджър” вече приключи. В продължение на повече от осем месеца 162 тийнейджъри от девет европейски държави обединиха своите усилия и правиха енергийни одити, проучвания, енергоспестяващи планове, с цел да постигнат максимално енергоспестяване на минимална цена. Както вече знаете отборът, които е постигнал това, ще спечели и състезанието. На 20.05.2010 всички енергоспестяващи планове бяха предадени на Гръцката енергийна агенция CRES, която след внимателното им разглеждане ще обяви и победителите.
Сн. ФП.
Един от международните отбори на среща във Веление, Словения
Ние от Фондация “Пайдея” благодарим на всички включили се ученици за проявения интерес и участие в проекта. Той е ненадминат досега. Показателен за това е и фактът, че от всичките 162 ученици 136 продължиха общуването помежду си във специално създадената от нас фейсбук група. Освен забавлението, което съпроводи последните месеци, учениците ни доказаха, че те ясно са формулирали своите бъдещи цели. Генчо Станев сподели, че участва в проекта, защото по този начин има възможност да:
- използва това като предимство при кандидатстване в университет
- упражнява познанията си по английски език
- има възможността да създава международни партньорства
Сн. ФП
Разходка в Словения
Чуйте какво още казаха българските млади енергийни мениджъри в интервю за радио София.
Сн. ФП
Среща между партньорите по проекта в Португалия
Не си мислете обаче, че със състезанието се слага край на „Шампионат млад енергиен мениджър". Напротив той продължава, защото е безсмислено да изгубим този натрупан опит. В началото на следващата учебна година учениците ще го предадат на по–малки ученици от 35 СОУ „Добри Войников” в София. Те ще им разкажат и покажат ползите oт пестенето на енергия и ползите за самите тях от участието си в този уникален за страната ни проект. Учителите от своя страна ще запознаят своите колеги с методиката за енергийно обучение в средните училища. Това е изключително ценно, защото възпитанието на отговорни потребители става именно там.
Сн. ФП
Учениците наистина се почувстваха като истински енергийни мениджъри
|
Националната политика не може да се ремонтира с поправянето на учебниците
Източник: © Фондация “Пайдея” |
Дата: 26ти Юли, Понеделник, 2010 г. | Още »
Представяме ви интервю с Георги Казаков, председател на Управителния съвет на Фондация „Пайдея” още от създаването и. Той е доктор по История и теория на културата и преподавател в СУ „Св. Климент Охридски”. Владее френски, английски и руски език. Автор е на редица научни публикации, учебници и учебни помагала по история.
- Г-н Казаков, вие сте университетски преподавател и автор на учебника по история за 8 клас. Разбират ли го децата?
- Да, убеден съм. Ако не беше така, децата нямаше вече 17 години да учат по него средновнековна история.
- Как и от кого трябва да бъдат писани учебниците за средния курс и гимназиите?
- Мисля, че преди всичко трябва да има разнообразни учебници. По-"неразбираемите" да са за по-елитните средни училища, а по-"достъпните" - за училищата, които не развиват целенасочено хуманитарно образование, а техническо или приложно. Проблемът обаче не е дали учебниците в училище са разбираеми или не, а в това, че не е ясно към кого са адресирани.
- Искате да кажете, че проблемът не е в авторите им?
- Точно така. Учебниците са за децата, но в усилието знанието да достигне до тях, роля има не само авторът. Учебникът е инструмент на национална образователна политика. Затова той, за разлика от всички остнали книги за деца се оценява и одобрява от 2 различни комисии на МОМН и накрая най-добрите три одобрении като «съответстващи» учебници се предоставят за избор на учителите. Така че, до децата в училище на теория достига книга, която между 15 и 40 възрастни (автори, редактори, рецензенти, оценители и пр.) са огледали и оценили като годна да им служи, за да учат. Затова изглежда доста странно, когато се обсъждат проблемите с учебниците да се говори «по принцип». Критиките следва да са конкретни и отговорността – също.
- Има ли я?
- По проблемите с учебниците най-лесно се виждат проблемите на националната ни образователна политика, но е грешно допускане, че националната политика може да се ремонтира с поправяне на учебниците. Редът на нещата просто е обратният.
Българската образователна политика е като тема по литература - ясно е, че трябва да я правим, но по въпроса защо и как – има почти толково мнения, колкото са прилагащите я органи плюс родителите на учениците. И това е най-тъжното. Всички ние се държим като малкия ученик, който иска да стане като големите батковци в съревнованието по богатство, политики и успех (които в развитите общества са свързани с образованието), но се чувства обречен да не попадне в отбора на големите. Разбира се, авторите също носят част от вината, но е несправедливо да поемат цялата отговорност за лошите учебници. Защото повечето от сегашните учебници са в училище от 2000 г. и за 10 г. да не разберем, че са смешни, а част от тях и напълно излишни, е безотговорно. Големият проблем всъщност е, че гледаме на учебника като на магически инструмент. Нещо като българщината - казваме "българщина" и веднага попадаме в свят, в който всички сме щастливи. Невъзможността да мислим модерно за себе си е нещо като диагноза. И учебниците са един от симптомите й.
- Министър Игнатов се закани да пренапише учебниците от 1 до 12 клас. Към опростяване или към намаляване на учебния материал трябва да вървим?
- Учебното съдържание не се определяя от учебниците, а от Закона за учебния план и прилежащите му наредби. Да – трябва поне един екип на МОНМ да се престраши да приложи Закона и да направи предвидения иначе на всеки 4 години преглед и осъвременяване на програмите, вкл. остраняване на онези части от тях, които никога не е било възможно да се приложат, просто защото недостига учебно време, или онези части, за които учителите подават информация, че не носят на децата ново знание и развитие. Налага се също сериозно да се ремонтира процедурата за одобрение на учебници, щом сегашната е допуска да бъдат одобрении учебници с грешки или несъответстващи на програмите. Като виждате – МОНМ има доста работа за вършене която е единственно в неговите компетенции. Но не е работа на МОМН да «пренаписва учебниците».
- Много родители обаче го подкрепиха и в наша кампания изпратиха десетки цитати от зле написани и усложнени учебници.
- Хубаво е, че хората са активни. Но ми се струва, че проблемът не е в сложните учебници, а в тяхната разбираемост. Много сложни неща могат да се представят за деца съвършено разбираемо, стига да е ясна целта – какво искаме децата да научат, като се занимават с тези «сложни» неща. Ние обаче сякаш участваме в състезание за купа по национален идиотизъм. Според мен учебниците ни са в състояние да подготвят децата прекрасно за участие в един свят от края на 19-и и началото на 20-и век и за участие в тоталитарен режим, но не и в света тук и сега. Очевидно е, че съвременната европейска и световна нация никак не прилича на тази от края на 19 век, но в учебните ни програми и оттам в учебниците ни фигурира именно втората.
- Вашата фондация "Пайдея" се прочу с експертизата си на учебните програми в средното училище и в гимназията. Какви са основните изводи?
- Първото и най-интересно нещо за мен бе, че освен фондация "Пайдея" от учебните програми не се интересува никой друг. Дори и министерството на образованието, чиято задача е не да се интересува, а да прави образователна политика и да контролира как работят учебните програми, които са основният инструмент за правене на учебници. Нещата които «скандализират» в учебниците в преобладаваща си част са ужасяващ дефицити на саммите учебни програми.
- Какъв?
- В българското училище в началото на 21 век не е предвидено никакво задължително учебно време за изучаване на пазарната икономика. Другата ужасяваща липса е т.нар. гражданско образование. Оказа много важно българският ученик да знае кога и как е създадена Търновската конституция, приблизително поименния състав на всички, които са я гласували, но нито една секунда учебно време не е предвидена за изучаване на сега действащата ни конституция. В крайна сметка се оказа, че за българското училище големият липсващ е съвременността. То учи децата какво да правят в света на прабългарите, но не и в съвременния свят.
- Къде сме в европейското пространство по образованост?
- Европейското проучване PISA, което измерва на всеки 4 г. до каква степен децата на 15 г. могат да прилагат наученото в училище, включително и езиковите им умения, регистрира рязък спад във функционалната грамотност на 15-годишните българчета. А в последните години сме с най-слаби резултати по функционална грамотност в целия ЕС.
- Имате ли обяснение?
- В края на миналата година пък излязоха данните от още едно европейско изследване - TALIS, което сравнява различни страни на самия процесс на учене, вкл. квалификацията на учителите и преподавателите. Оказа се, че нашите са сред най-много образоващите се в Европа, а общата сума, която е била хвърлена било от държавата, било от спонсори, било от европейски програми, било от самите преподаватели за квалификация и преквалификация, възлиза на около 100 млн. лв. Като съпоставите данните от двете изследвания с наше участие излиза, че колкото повече се образова българският учител, толкова повече пада нивото на функционалната грамотност сред учениците.
- Не е ли обяснението в това, че учебният материал, наложен по програма, не е интересен нито за учителите, нито за учениците?
- Този учебен материал не е съдбовна обрезеченост независеща от националната ни политика за образование. Той се определяя от Министъра на образованието с ….Наредба за учебното съдържание. Нали когато покривът ви протече, викате майстор, а не чакате да видите дали ще се срути? Ето в такава ситуация е българското образование. На практика изглежда, Като че ли различни хора експериментират до каква степен може в училище да се учат неща, неадресирани до никаква или до изключително малка аудитория. Ако не е така, защо до момента няма нито една оценка на учебниците? Разбирам как се възмущават гражданите от «бисерите в учебниците», но знаем ли колко са учебниците, в които има проблеми – всички или няколко, за всички възрасти ученици или за някои? Единствените изисквания, които са произведени до този момент към тях са свързани с цветносттта, грамажа и белотата на хартията, резмера на шрифта и начина на скрепване на колите. Няма обаче и буква как точно се оценява дали учебното съдържание в учебника позволява да се постигнат от децата знанията и уменията, определении с нарочни стандарти «държавни образователни изисквания».
- В крайна сметка с какви стандарти трябва да мери сили нашето образование?
- Ето любопитен факт - българските учебни програми са описании на 98 стр., а английските - само на 3,5 стр. Разбира се, когато говорим за децентрализация в световното образование, британският пример е най-често цитираният. Това обаче не означава, че Франция, която е пример за централизирано образование, дава лошо образование. И двете системи произвеждат хора, които могат да се оправят в живота самостоятелно. Защото са свързани с плановете на държавите им. Така е навсякъде в успешния свят. У нас - не.
- Какви са последствията от това?
- Няма как в бъдеще да имаме нормално функционираща осигурителна система, ако нямаме достатъчно образовани граждани. Хора, които да свържат идеята, че работят, с това, че отделят от заплатите си суми, които на старини да получат обратно от срледващото поколение граждани на същата държава Като тях. Върху инструмента на солидарните социални системи стоят всички институции на модерното общество. За да ги има обаче е нужна тип образованост, каквато българското училище не дава. Ако тенденцията към намаляване на грамотните у нас се запази, може да се очаква, че в следващите 20 години ще преобладават хора, които упражняват нискоквалифициран труд. Означава още, че осигуровките, които сега с вас плащаме в момента, няма да си ги върнем. Ще се окаже, че напразно са ни взимали пари за тях, защото, ако държавата ни не е обучавала хора, които да работят все по-добре т.е. с все по-високи заплати, няма как да си получим тези пари обратно.
- Накъде вървим?
- Към производство на емигранти. Защото хората, които искат да успеят, обикновено напускат страната. Впрочем статистика за успеваемостта на зрелостни изпити потвърждава тази тенденция и с други две. Едната е към увеличение на добрите оценки по чужди езици в българското училище, другата - спад в успеваемостта по български език.
- Какво трябва да се предприеме?
- Учебните програми и учебниците могат да се променят и без да чакаме новия закон. Той няма да ни реши проблемите с новите учебници, както ни уверяват от МОМН. Всеки път, когато сме разчитали нормативен документ да ни реши проблемите, е било напразно.
|
|

 
|